Рудолф Щайнер за антропософа

„Какво всъщност превръща един съвременен човек в антропософ? Когато човек се опита да отговори на този въпрос по съответния начин, много лесно може да се получи недоразумение, тъй като все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква външна организация. Не искам да кажа нищо против една такава външ­на организация, която трябва да е налице, за да бъде възможна грижата за антропософията във физическия план. Но важното е да си изясним това, че към една такава външна организация по принцип могат да принадлежат всички хора, които по честен и искрен начин имат дълбок интерес към въпросите на духовния живот и които искат да задълбочат своя мироглед в смисъла на едно такова движение за духовен живот. С това вече е каза­но, че от тези, които се присъединяват към една така описана организация, не би могло да се изисква спазване на догми или пък открито да се обявят за нейни привърженици. Друго нещо е обаче веднъж завинаги ясно да се обърне внимание на това какво всъщност прави от човека антропософ.“

„Прераждане и карма“, GA 135, 21.02.1912, превод Мария Пашова и Христо Маринов

* * *

„Колко много социални рецепти са били предлагани вече на човечеството. Но антропософското дви­жение се отличава от другите с това, че не предлага рецепти, не казва как нещата да се направят по-добре. Бъдещата кул­тура не е да се изнамират рецепти, да се обсъжда как да се постигне световен мир. Да се излагат програми е работа на миналото. Бъдещето се състои в това, да съществуват хора, които да постъпват правилно, изхождайки от самите себе си. Науката за духа не дава предписания кое е правилното, а по­казва на човека как да стигне дотам, да прави правилното. Ко­гато тридесет човека са се събрали, антропософията никога няма да каже: Тези тридесет човека ще живеят мирно заедно, ако имат тази или онази конституция. Тя много повече показ­ва на всеки поотделно как да достигне в самия себе си сте­пента на развитието си, от която да открие правилното изцяло от себе си, когато влиза във взаимодействие с другите. Това е антропософската задача в движението на бъдещето.“

„Първоначални импулси на духовната наука“, GA 96, 08.10.1906, превод Нели Хорински

* * *

„Когато човекът открие духовната наука, лесно изпада в раздвоение. Трябва ясно да поставим това раздвоение пред душата си. Хората, стигнали до антропософията, са от два вида. Едните казват: Искам да помогна, да бъда ценен член на обществото – и вие разбирате, че те очакват антропософското движение да им даде средствата да започнат още утре. Дру­гите може би само си създават илюзията, че искат да помагат. В действителност те искат да задоволят любопитството си, да узнаят нещо сензационно. И двете групи няма да станат ис­тински членове на Антропософското общество. Защото тези, които веднага искат да помагат, не обмислят, че за да може да се помага, трябва първо нещо да се научи и да се владее. На тях трябва да се каже: Необходимо е да имате търпение, за да раз­виете в самите вас силите и средствата, чрез които да станете помощници на ближните си. Едните трябва да станат скром­ни по този начин. Другите обаче, които искат да задоволят само любопитството си, трябва да са наясно, че не могат да им бъдат дадени никакви средства или способност при други обстоятелства, освен ако имат намерение да помагат за раз­витието на цялото човечеството. За това е необходимо много време. Антропософското общество трябва първо да развие твърдо­то убеждение и знание за вечността и духовното битие. Който носи това убеждение в себе си, си казва: Имам време, мога да имам търпение, ще се развивам спокойно. Няма да искам да предприема всичко възможно веднага от сегашното ми несъ­вършено положение, за да реформирам човечеството и т. н.

Търпение, от една страна, а от друга – воля да се стане служещ помощник на цялото човешко развитие, са методи на Антропософското общество. Не бива да се гледа само едното, а да се обръща внимание и на двете неща. Човек трябва да има търпение и воля за дела, но не бива да ги смесва, а да ги раз­вива отделени едно от друго в душата си. Не бъркайте тези две неща! Съвсем друго е те да са математически сбор, съвсем друго е да са отделени в душата.“

 „Първоначални импулси на духовната наука“, GA 96, 08.10.1906, превод Нели Хорински

* * *

„Днес Антропософското движение далеч вече не съвпада с Антропософското общество. Антропософското движение обхвана много по-широки кръгове, които далеч надхвърлят тези на Антропософското общество."

„Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят“, GA 219, 30.12.1922, превод Димитър Димчев