„Когато навлезем в 11, 12, 13 век, вече не жените са тези, които отиват към гробницата да търсят тялото на Христос [Йоан 20:1-9], и не го намират – тялото, което би трябвало да се разбира физически, – сега това са цели орляци европейски народи, които пътуват към Божи гроб. Стигаме до времето на кръстоносните походи, правени от Запад на Изток към гроба, на който някога са отишли жените. И какво възприемат тези орляци, тръгнали на поклонение към Божи гроб? Те виждат: „Това, което търсим, го няма тук!“
Действително това, което търсят, е извирало от тяхната душа, от това,
което е живеело в душата им, но те го разбирали толкова малко, че
пътуват на Изток, за да търсят физическия гроб и едва след дълги
разочарования, след много страдания научават: „Това, което търсим, го
няма тук!“ Какво е тогава това, което са търсели?
От една страна виждаме походите на Изток, а от друга – да се подготвя европейската мистика в лицето на Йоханес Таулер, Майстер Екхарт, а по-късно и тя да достигне своя апогей при Якоб Бьоме. Там е бил Този, когото са търсили те на Изток и не са го открили!
Тези духове, Екхарт, Таулер, и другите, не предявяват претенции да разберат Бога, Христос, а както казват – искат да водят един спокоен живот, за да преживеят Христос в душата си. И колкото повече изживяват Христос в себе си, толкова повече знаят, че искат да се проникнат с Божественото, с Христос. Кръстоносците получават само информацията: „Това, което търсите, го няма тука!“ Това, което търсят, оживява отново под формата на европейската мистика. [...]
Хората през 20 век също са опитали един вид кръстоносен поход в търсене на историческия Исус Христос. И още веднъж ще дойде отговорът: „Този, когото търсите, го няма тука!“ [...] Също както кръстоносците не са могли да открият Христос, защото не са го търсили вътре в себе си, също така и днешните кръстоносци не могат да намерят Исус Христос, тъй като не го търсят със силите, които са заложени вътре в човешката душа, защото не се обръщат към онези духовни сили, които единствено могат да намерят Христос.“
Рудолф Щайнер, GA 152, 5
От една страна виждаме походите на Изток, а от друга – да се подготвя европейската мистика в лицето на Йоханес Таулер, Майстер Екхарт, а по-късно и тя да достигне своя апогей при Якоб Бьоме. Там е бил Този, когото са търсили те на Изток и не са го открили!
Тези духове, Екхарт, Таулер, и другите, не предявяват претенции да разберат Бога, Христос, а както казват – искат да водят един спокоен живот, за да преживеят Христос в душата си. И колкото повече изживяват Христос в себе си, толкова повече знаят, че искат да се проникнат с Божественото, с Христос. Кръстоносците получават само информацията: „Това, което търсите, го няма тука!“ Това, което търсят, оживява отново под формата на европейската мистика. [...]
Хората през 20 век също са опитали един вид кръстоносен поход в търсене на историческия Исус Христос. И още веднъж ще дойде отговорът: „Този, когото търсите, го няма тука!“ [...] Също както кръстоносците не са могли да открият Христос, защото не са го търсили вътре в себе си, също така и днешните кръстоносци не могат да намерят Исус Христос, тъй като не го търсят със силите, които са заложени вътре в човешката душа, защото не се обръщат към онези духовни сили, които единствено могат да намерят Христос.“
Рудолф Щайнер, GA 152, 5
