7 февруари 2019 г.

Рудолф Щайнер за бъдещето на науката и религията

„Днес ние можем да предскажем развитието на науката. Външна наука, която да е способна на духовно задълбочаване, няма да има, колкото и опити да се правят. Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят. Математиката била за питагорейците също и средство за изживяване на взаимовръзката с Духовния свят, с мировата хармония; за съвременния човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин за овладяване на външния свят. Секуларизация без философия – такава съдба я очаква външната наука. Всички хора обаче ще трябва да получат импулси от духовното развитие. И това духовно развитие открива пътя към духовното християнство. И Духовната наука ще бъде такава, че ще бъде в състояние да даде импулс на всеки духовен живот.

Науката все повече ще се превръща в просто една техническа инструкция. И университетския живот все повече ще се доближава до живота на една техническа школа. И това е закономерно. Всичко духовно ще стане човешко достояние; то обаче ще е принудено да излезе извън науката. След това науката отново ще влезе в съвършено друга взаимовръзка с нещата, ще влезе в съвършено друга форма. Защото за днешното човечество е необходимо новото начало да стане на основата на великия опит в свръхсетивните светове. В най-голяма опасност се намират тези, които са отделени от духовните истини чрез научните занимания. 

Духовновиждащият човек в Атлантида не се нуждаел от религия, защото за него изживяването в свръхсетивното било факт. След това духовното виждане изчезнало. Религията означава „съединение“ и по този начин тя се явява съединение на сетивното със свръхсетивното. Времето, през което започнал да настъпва материализмът, се нуждаело от нещо като религията. Но ще дойде време, когато хората отново ще могат да имат опитности в свръхсетивния свят. Тогава повече няма да им е необходима религия. 

Новото виждане е предпоставка за духовното християнство, то се явява следствие на християнството. Това, което дава християнството, ще бъде взето във всички времена на бъдещето и ще стане още по-важен импулс за човечеството, когато вече няма да има никаква религия. Дори когато човечеството преодолее религиозния живот, християнството ще остане.“ 

„Въздействие на духовните същества върху човека“, 13.05.1908 (със съкращения)