23 октомври 2017 г.

Рудолф Щайнер за диалектиката и различните светогледи

Рудолф Щайнер, 1904 г.
„Ние трябва да не схващаме една истина едностранчиво, а да наблюдаваме света от всичките страни.“

„Животът протича между добро и зло, между красота и грозота, и т.н. Това са неща, които винаги си противоречат едно на друго. Но ние ще опознаем живота на Духа, само ако не си позволяваме да се забиваме в подробностите. Ние не трябва просто да бъдем отблъснати от противоречията, а да осъзнаем, че тези противоречия означават живота.

По този начин ние упражняваме контрол на мисълта, така че сме винаги наясно, че когато сме разбрали една мисъл, ние трябва веднага да търсим другата мисъл, която й съответства, която е свързана с първата така, както е гладът с наситата. По този начин едната страна на мисълта се допълва от другата страна, точно както се допълват светлината и сянката, положителното и отрицателното. Така мислите трябва да се разгръщат в нас в строго подреден ред. Нека да отбележим правилото: Към всяка мисъл прибавяй противоположната! Онези, които съблюдават това, постепенно ще стигнат дотам да живеят в жива духовност. Те ще живеят духовен живот, по‑висш от сетивния живот.

Когато сме направили една стъпка, трябва да сме наясно, че пред нас лежи още по‑висша степен. Всичко, което можем сега да постигнем, не е нищо повече от малки стъпки в сравнение с онова, което има още да се постигне.“

GA 266, 14.03.1904

* * *

Рудолф Щайнер, 1914 г.
Правилни са и двата възгледа. Важното е те да бъдат приложени на правилното място. И след като са правилни и двата възгледа, не бива да се учудваме, че добри основания се намират както за единия, така и за другия.“

„Общо взето, хората не са склонни, ако те вече са разбрали нещо, да търсят разбиране и на нещо друго. Ако някога в някоя отделна област даден човек стигне до извода: „Общите понятия нямат никакво съществуване!“, тогава той разширява този извод върху всички области на живота. Самото изречение: „Общите понятия нямат никакво съществуване“ – не е погрешно; отнесено към съответната област то е правилно. Погрешно е само обобщението.

Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл. Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на мисълта. Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем. Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена. Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост. Ето на какво исках да обърна внимание днес: Длъжни сме да избягваме всяка едностранчивост.“

„Съществува не един мироглед, който е правилен и следва да бъде защитаван, а съществуват дванадесет мирогледа. Възможно е да постулираме и други мирогледи; те обаче ще са само модификации на вече описаните дванадесет основни типа. Искаме ли да познаем света, трябва да помним, че това може да стане чрез тези дванадесет входа. И тук трябва да прибавим: Колкото добри основания има за един от мирогледите, толкова добри основания има и за всички останали. Светът може да бъде разглеждан не от едностранчивото становище на един мироглед; светът се открива само на този, който знае, че трябва да го обгърне от всички страни.

„За мислителя, който може да навлезе в природата на мисленето, съществува не един мироглед, а 12 равнопоставени мирогледа, спрямо всеки от които мисленето може да представи еднакво добри доводи и основания.“

„Човешката и космическата мисъл“, GA 151, 21.01.1914

Няма коментари:

Публикуване на коментар