11 август 2018 г.

Рудолф Щайнер за кармата и съдбата

„По отношение на болката, която изпитваме, нашите деяния са били в повечето случаи такива, че ние сме я заслужили, ние винаги ще намерим нейната причина в настоящия живот или в нашите минали инкарнации. []

В дълбочината на душата трябва да си казваме, че всъщност ние самите сме били причината за всички неща, които ни се случват. Да предположим например, че някой ни удари, че някой ни набие с тояга. В такива случаи настроението на човека обикновено е такова, че той се пита: „Кой е този, който ме удари?“ Никой не казва: „Аз самият съм този, който ме удари.“ Само в редки случаи хората си дават сметка, че те сами се наказват. И все пак работата е там, че ние самите сме вдигнали тояга срещу някой човек в миналото. Да, вие самият сте този, който вдигна тоягата. Карма е, когато някой има нещо против нас. Ние самите сме тези, които си налагаме нещо да ни се случи, като разплащане за онова, което сме извършили преди.

И така, ние стигаме до едно правилно отношение към нашия живот, до едно разширение на нашия Аз, когато можем да кажем: „Всичко, което ни се случва, идва от самите нас. Всъщност нашето собствено действие се осъществява навън, независимо че изглежда така, като че ли някой друг го извършва.“

Ако изградим един такъв начин за разглеждане на нещата, тогава нашето спокойствие, нашето приемане на съдбата във всички ситуации, усилва нашата воля. Чрез спокойствието, с което посрещаме живота, ние ставаме все по-силни, а не по-слаби. Чрез гнева и нетърпението ние ставаме слаби. Пред лицето на всяко едно събитие ние сме силни, когато сме спокойни. Напротив, ние ставаме все по-слаби и по-слаби във волята, когато сме навъсени, мрачни и имаме едно неестествено роптаене срещу съдбата.“

Рудолф Щайнер, GA 130, 05.11.1911

Няма коментари:

Публикуване на коментар