1 април 2018 г.

Рудолф Щайнер за философията


Философията днес работи само върху главата, само върху мисленето. Причината, по която толкова много хора избягват философията е, че те не обичат мисленето. Те нямат желание да го изучават. Старата философия, когато се възприемаше в човешкото сърце, все още можеше, поради своята огромна, даваща живот сила, да засили съществуващите дарове в човека за пророчества. Платоновата философия, а и Аристотеловата, все още имаха това въздействие.“

„Когато четем Платон чувстваме как неговата философия обхваща цялата личност. Когато обаче идваме до Аристотел усещаме, че имаме работа с академична научна философия. За да разберем Платон, необходимо е повече проникновение, отколкото имат на разположение съвременните философи. По тази причина има пропаст между Платон и Аристотел. Аристотел е вече учен в съвременен смисъл. Платон е последният философ в старогръцки смисъл, той е философът, чиито понятия са наситени все още до известна степен с живот. Дотогава, докато една такава философия съществува, връзката с духовния свят не е скъсана и наистина тя продължи дълго време, фактически до Средновековието.“

Рудолф Щайнер, GA 254, 10.10.1915

* * *

Едва ли мо­жем да го­ворим за фи­ло­со­фи в епохата преди древните гърци, можем най-много да говорим за една подготовка на мисленето. Ето за­що ис­то­ри­ята на философията за­поч­ва с Талес. Едва след  Гръко-латинската епо­ха за­поч­ва на­уч­но­то мислене. Интелектуалното мис­ле­не се явя­ва ед­ва око­ло 16-то сто­ле­тие на на­ша­та ера. Оттук и го­ле­мия прогрес на ес­тес­т­ве­ни­те науки, при ко­йто вся­ко чувство, вся­ко вълнение е из­к­лю­че­но от мис­лов­ната работа. И в на­ша­та епо­ха хо­ра­та оби­чат та­ка осо­бе­но мно­го науката, за­що­то в нея мис­ле­не­то не е про­пи­то с ду­шев­ни вълнения, с чувства. Нашата на­ука е без­чув­с­т­ве­на и тър­си сво­я напредък в то­ва да не чув­с­т­­ва нищо. Горко на този, кой­то при един ла­бо­ра­то­рен ек­с­пе­ри­мент би ис­кал да чув­с­т­­ва нещо.

Следващата епоха, ко­ято ще дой­де след нашата, ще бъ­де ве­че по-духовна. Тогава и при на­ука­та ще взе­мат участие чувствата. Ако то­га­ва ня­кой тряб­ва да дър­жи из­пит и да бъде до­пус­нат до науката, ще бъ­де не­об­хо­димо да мо­же да чув­с­т­ва светлината, ко­ято стои зад всич­ки неща, да чув­с­т­­ва ду­хов­ния свят, кой­то е в началото на всичко. Тогава из­пит­на­та оценка на на­уч­на­та ра­бо­та ще се със­тои в то­ва да се про­ве­ри да­ли при из­пи­та чо­век мо­же да раз­вие дос­та­тъч­но ду­шев­ни вълнения, дос­та­тъч­но чувства, ина­че той ще про­па­дне на изпита. Той мо­же да знае много, но ако ня­ма пра­вил­ни­те чув­с­т­ва, не ще може да вземе изпита. Това може да звучи наистина много странно, но въпреки това ще стане така, че лабораторната маса ще бъде издигната в олтар.“

Рудолф Щайнер, GA 130, 04.11.1911