„Ние
трябва да разглеждаме нещата не само със сухия разум, но и със сърцето,
с чувство и любов, и то така, че чувството, сърцето и любовта да станат
така ясни и светли, както е иначе само разумът, и както може да се
развие само истинското познание.
Разумът може да развива само образите от външната природа, и ако някой вярва, че може да постигне друго, освен образи, той се заблуждава. Вие ще постигнете това друго едва тогава, когато сърцето, чувството и любовта се превърнат в познавателни сили.“
„Кармичните връзки“, т. 5, 15.06.1924
Разумът може да развива само образите от външната природа, и ако някой вярва, че може да постигне друго, освен образи, той се заблуждава. Вие ще постигнете това друго едва тогава, когато сърцето, чувството и любовта се превърнат в познавателни сили.“
„Кармичните връзки“, т. 5, 15.06.1924
„Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата.
Според нас един човек е сърдечен само ако от неговите
мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от
вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на
един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за
изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния
свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на
сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.“
„Всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност.“
„Антропософията и човешкото сърце“, 28.09.1923
„Антропософията и човешкото сърце“, 28.09.1923