Рудолф Щайнер за топлината на човешкото сърце

„Ние трябва да разглеждаме нещата не само със сухия разум, но и със сърцето, с чувство и любов, и то така, че чувството, сърцето и любовта да станат така ясни и светли, както е иначе само разумът, и както може да се развие само истинското познание.

Разумът може да развива само образите от външната природа, и ако някой вярва, че може да постигне друго, освен образи, той се заблуждава. Вие ще постигнете това друго едва тогава, когато сърцето, чувството и любовта се превърнат в познавателни сили.“

„Кармичните връзки“, т. 5, 15.06.1924

„Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата. 

Според нас един човек е сърдечен само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.“

„Всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност.“

„Антропософията и човешкото сърце“, 28.09.1923