Днес отбелязваме 270 години от рождението на ГЬОТЕ – любимата личност на д-р Щайнер, която той изследва във всички аспекти през целия си живот, за която говори в десетки и стотици свои лекции, на която посвещава няколко свои книги и на чието име кръщава монументалната сграда на антропософията – Гьотеанума. Той също така работи няколко години в архива на Гьоте във Ваймар и написва предговори към неговите научни съчинения и ги систематизира.
Много може да се каже за
отношението на д-р Щайнер към Гьоте, но тук ще се спрем само на няколко
малки пасажа от една от последните книги на Щайнер, издадени на
български език.
* * *
„Аз се занимавам от десетилетия,
мога да кажа, от 1879/80 година постоянно, от 1885/86 година интензивно,
с природонаучните възгледи на Гьоте. И в това време стигнах до извода,
че в импулса, който Гьоте даде на природонаучната концепция, за която
съвременните природоизследователи си нямат представа, се съдържа нещо,
което може да се развие, но едва след столетия. […] За много от нещата,
заложени в природните възгледи на Гьоте, хората днес си нямат
представа.“
„С Гьотевото изкуство навлиза нещо ново в духовното творчество на човечеството.“
„В Гьотевия светоглед се намира нещо, което трябва да извежда към бъдещото развитие на човечеството.“
„Той става личност, която носи в себе си всички импулси на възходящия Пети следатлантски период.“
Рудолф Щайнер, „Карма на професията на човека във връзка с живота на Гьоте“, изд. „Даскалов“, С. 2019
* * *
От българска страна можем да препоръчаме лекцията на д-р Трайчо Франгов
„Гьоте и Новалис“ (2015, изд. 2017) и статията на д-р Деян Пенчев
„Йохан Волфганг фон Гьоте – великият дух и приятел на човечеството“
(2012).
„Щайнер е трябвало да възроди отново това духовно познание и учение на Гьоте за метаморфозите, за праобразите.
Гьоте създава по нов начин учението за цветовете и как те се проявяват.
Това са 5 научни тома, в които сам прави изследвания и доказва, че от
взаимодействието между светлината и тъмнината се раждат цветовете. И го
доказва демонстративно със съответните апарати, а преди това,
наблюдавайки десетки години залези и изгреви, и всичко, което е могла да
предложи външната природа. Той, като зодия Дева, е свързан с всички
направления на външната природа. Изследвайки всички феномени, търсейки, е
искал да намери Духа в природата.“
Трайчо Франгов, „Гьоте и Новалис“, от книгата „Човекът и светът в Духа на Времето“, Издателско ателие Аб, С., 2017
* * *
„Гьоте всякога е вярвал с непобедима сила в могъществото на човешкия
дух. За него познанието е било върховна цел и той е знаел, че без знание
не може да има напредък на цивилизацията. Той е един от големите
застъпници на еволюционното развитие на човека. Еволюцията, като
непрекъснато развиващо се самосъзнание, води човека към Божественото.
Гьоте е съумявал да се радва с пълна сила на живота и същевременно да го
изследва и изучава, подобно музикант, който разучава Божията оратория.
Гьоте е вярвал в божествеността на самата природа, на цялото творение,
за него не е имало съмнение, че един единен Логос ръководи цялото битие.
Гьоте е имал непоколебимата вяра, че на човека е дадено да познава
Божието творение, с ума и душата си.“
Деян Пенчев, „Йохан Волфганг фон Гьоте – великият дух и приятел на човечеството“, в. „Братски живот“, бр. 64, 2012
