„В определени епохи хората не бяха в състояние да вземат
известни мерки срещу епидемиите, защото според мъдрото ръководство на света
епидемиите трябваше да помогнат на човешките души, които тъкмо в условията на
епидемии, можеха да отстранят от себе си последиците от известни ариманически и
луциферически влияния.“
„Когато човек сам търси възможността да попадне в огнище на
епидемия или инфекция, това се дължи на кармически причини от миналото. Следва
ли да се борим в случая, следва ли да прилагаме хигиенни и други мерки?“
„Да предположим как поради безлюбие към човека, голям брой
хора упорито търсят възможността да се заразят от някаква инфекция или да
попаднат в огнище на епидемия. Да допуснем още, че бихме могли да предприемем
известни мерки срещу епидемията. В този случай ние бихме попречили на човешкото
тяло да даде израз на безлюбието; но не бихме направили нищо, за да отстраним
вътрешните извори на безлюбието.“
„Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна
следва да усетим ясното чувство за дълг: Ето, на този човек, който боледува и
преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа.
Ваксинацията никога няма да навреди на този, който в по-късните си години
съумее да получи едно наистина духовно възпитание. Ние прекалено накланяме
везните към външната симптоматика, защото не придаваме никаква стойност на
вътрешните процеси.“
* * *
„Еволюцията на човечеството действително е подчинена на
строго определени закони и възможността за изнамиране на дадени помощни и
лечебни средства изобщо не се предлага преди човечеството да е вътрешно
подготвено за тях.“
„Човекът не може да избяга от своята карма. Никакви лечебни
и хигиенни средства не могат да смъкнат от него бремето, което той сам търси да
сложи на плещите си.“
„Ако от една страна ние сме в състояние да елиминираме
„вредните" условия [за
инфекция], чрез които
човек би могъл да постигне кармическото изкупление, подобни условия веднага ще
възникнат, само че под друга форма. Елиминирайки определени условия ние само
създаваме необходимостта от възникване на същите условия, но под друга форма.“
„Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и
условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически
задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни
епохи. Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита
външните влияния.“
„След като не открива съответната болест като помощно
средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме
по друг път. Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна
точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг
начин. И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства
и улеснения, душите се променят в противоположната посока – постепенно те
започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност. […] Тогава тези души биха имали все по-слаби вътрешни
основания да напредват в своето развитие. Успоредно с това възниква и едно неизбежно
опустошаване на душите.“
„Едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да
живеят всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото
време насам-натам с опустошени и празни души, както днес. […] Душата им остава
празна.“
„Животът всред външни, чисто физически удобства поражда
навика да се замисляме само върху физическата природа на нещата. […] Така душите
стават все по-страдащи, докато външният живот става все по-приятен и по-здрав.“
„Обаче истински подготвени за антропософията са онези души,
които нито се задоволяват от външните сензации, нито приемат обясненията на
официалната наука. Тези души са така старателно подготвени от тяхната обща карма,
че могат да се свържат с антропософията в най-дълбоките пластове на своя живот.
Самата антропософия е част от универсалната карма на човечеството.“
Рудолф Щайнер, „Откровенията на кармата“, 26.05.1910
* * *
Някой развива в живота си много егоистично чувство за
притежание, истинска жажда за външно богатство. При това не се касае за
нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично
намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е
нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена
конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля
необходимата степен.
Рудолф Щайнер, „Първоначални импулси на духовната наука“, GA 96, 15.10.1906
* * *
„Известни болестни заложби се дължат на някои черти на
характера и темперамента в предишен живот. Човек живял с порочни черти на
характера има организъм в този живот, който по-лесно се разболява от някой
друг. Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда
с тяло, което може да бъде изложено на въздействието на всевъзможни епидемии
без да се зарази, и обратното.
Такъв човек много често се ражда с физическо тяло, което има
предразположение към инфекциозни болести. В многобройни случаи е окултно
установено, че хора, които в сегашния си живот лесно се заразяват при някои
епидемии, болестно са се стремили да забогатеят в предишния си живот.“
