„Латинският език е оказал влияние върху цялото наше мислене. Всички
вие мислите така, както човек се е учил да мисли на основата на латинския.
Интересно е как се е провеждало преподаването на латински. То се е провеждало
така, че първо са изучавали латинския, а
след това са се учили на мислене, на правилно мислене в латински фрази.
Този, който е искал да се учи, е
трябвало да усвои латинския език; в Средновековието навсякъде всичко, което е
можело да се изучава, е било само на латински. Дори не толкова отдавна, преди
тридесет, четиридесет години се изискваше всеки учащ в университет да напише
дипломната си работа на латински език. Ние
изучавахме само това, което е било измислено с помощта на латинизирания главен
мозък.
Извънредно важно е да се знае: в настоящо време хората не мислят сами, в
тях мисли латинският език. Затова, колкото и парадоксално да е, самостоятелно
мислене днес може да се срещне при хора, които не са учили толкова много.
Кой в продължение на столетия е
осъществявал службите на латински език, кой е използвал само тази латинска реч?
– Именно Църквата има тук най-съществения принос! Именно Църквата,
предназначена да донася духа на човека, именно тя е съдействала за
изкореняването на духа. Защото в средните векове всички висши училища са били
църковни. Латинството обаче никога не е притежавало възможност да стигне до
духа.
Погледнете римляните: римляните
са внесли в света тези трезви, сухи, бездуховни понятия. В резултат всичко е
започнало да изглежда толкова материално. Даже разбирането за Тайната вечеря е
станало материалистично, защото всичко това е било свързано с латинския език.
Латинският език е само логика.
Това е, на което следва да обърнете първостепенно внимание: понятията
трябва да станат подвижни. Към това хората трябва отново да привикнат. Днес
трябва да се стигне до съвсем самостоятелно мислене.
Необходимо е да скъсаме с много неща от съвременното възпитание, тъй
като в основата му стои несамостоятелното мислене, то е основано на латинския
език. Не си мислете, че това мислене, което се развива в настояще време в
социалистическите теории е свободно мислене! В основата му стои обучение, което
произхожда от латинския, за това просто не се знае.“
Рудолф Щайнер, „Ритми в
Космоса и в човешкото същество“, GA 350, Осма лекция, 28.06.1923 (с леки размествания)
Коментар на Деян Пенчев:
От гледна точка на антропософията старогръцкият език не е толкова логичен и материалистичен, защото е по-стар от латинския и има в себе си още от чисто духовното. Но с появата на латинския се случва и навлизането в/на материалното. В един момент за доста векове те съжителстват, като господства гръцката култура, но след това латинската застава начело, разбира се чрез доминацията на Римската империя.
Коментар на Деян Пенчев:
От гледна точка на антропософията старогръцкият език не е толкова логичен и материалистичен, защото е по-стар от латинския и има в себе си още от чисто духовното. Но с появата на латинския се случва и навлизането в/на материалното. В един момент за доста векове те съжителстват, като господства гръцката култура, но след това латинската застава начело, разбира се чрез доминацията на Римската империя.
Дефакто такива са всички езици,
които имат латински корен или латинска намеса в себе си. А такива са всички
европейски езици, включително и нашия, който е пълен с латинизми.
А другата истина, за която също говори и Щайнер, е, че един народ намира собствената си духовност, когато се еманципира от латинската. Това е било валидно най-вече за западния човек, докато българинът навремето е трябвало да се еманципира от гръцкото влияние, а после и от османското - и съответните им езици. Ние още употребяваме редица елинизми, латинизми, турцизми, а вече и англицизми, а те привнасят чужда (псевдо-)духовност в нашата, славянската, най-общо казано.
От философска гледна точка темата е интересна и с това, че всъщност наистина езикът има значение за нашето мислене, защото той е инструментът за експлициране на това мислене, чрез мозъка. Но трябва да се осъзнае, че причината не е езикът сам по себе си, а силите, които стоят зад него и които се изразяват и разпространяват чрез него.
А другата истина, за която също говори и Щайнер, е, че един народ намира собствената си духовност, когато се еманципира от латинската. Това е било валидно най-вече за западния човек, докато българинът навремето е трябвало да се еманципира от гръцкото влияние, а после и от османското - и съответните им езици. Ние още употребяваме редица елинизми, латинизми, турцизми, а вече и англицизми, а те привнасят чужда (псевдо-)духовност в нашата, славянската, най-общо казано.
От философска гледна точка темата е интересна и с това, че всъщност наистина езикът има значение за нашето мислене, защото той е инструментът за експлициране на това мислене, чрез мозъка. Но трябва да се осъзнае, че причината не е езикът сам по себе си, а силите, които стоят зад него и които се изразяват и разпространяват чрез него.
Например един от тези, които
искат да разсъждават почти изцяло на родния си език е философът
Хегел. А негов антипод е Кант, който използва масово
латинизмите в своята философия, затова и Хегел нарича неговия език „варварски“, т.е. такъв, който носи чужди елементи в
себе си. По тази линия Хегел хвали немските философи Чирнхаузен, Томазий, Волф
и други, които за пръв път започнали да философстват на немски, еманципирайки
се от латинския. Ето какво още казва Хегел:
„Може преди всичко да се напомни, че една наука принадлежи на един народ само тогава, когато той я притежава на своя собствен език; а по отношение на философията това е най-необходимо. Защото мисълта има в себе си тъкмо този момент да принадлежи на самосъзнанието, или да бъде най-интимното в него; когато тя е изразена на собствения ни език и казваме например „определеност“ вместо „детерминация“, „същност“ вместо „есенция“ и т.н., тя съществува непосредствено за съзнанието, така че тези понятия са не нещо чуждо, а най-интимното в него, с което то постоянно се занимава. Латинският език има особена фразеология, определен кръг, степен на представяне: [...] онова, което си позволим да кажем на латински, непременно трябва да бъде трудно за четене или писане“ („История на философията“, т. 3).
„Може преди всичко да се напомни, че една наука принадлежи на един народ само тогава, когато той я притежава на своя собствен език; а по отношение на философията това е най-необходимо. Защото мисълта има в себе си тъкмо този момент да принадлежи на самосъзнанието, или да бъде най-интимното в него; когато тя е изразена на собствения ни език и казваме например „определеност“ вместо „детерминация“, „същност“ вместо „есенция“ и т.н., тя съществува непосредствено за съзнанието, така че тези понятия са не нещо чуждо, а най-интимното в него, с което то постоянно се занимава. Латинският език има особена фразеология, определен кръг, степен на представяне: [...] онова, което си позволим да кажем на латински, непременно трябва да бъде трудно за четене или писане“ („История на философията“, т. 3).
