11 април 2018 г.

Рудолф Щайнер за Гьоте и Ницше

„Енергичното чувство за реалност у Гьоте е насочено към същността и процесите в природата. Той иска да остане в природата. Ограничава се до чисто съзерцание на растителни, животински и човешки форми. Но докато пребивава в тях с душата си, навсякъде стига до Духа. Той открива действащия в материята Дух. До съзерцание на живеещия и действащия в самия него Дух обаче той не желае да стигне. Той изгражда познание за природата, „съобразно с Духа“. Но се спира пред чистото познание за Духа, за да не изгуби връзка с действителността.“

„Ницше чувства, че в човека, който изживява себе си в дадено земно съществуване, се разкрива и друг човек – един „свръхчовек“, който в телесното си земно битие може да пресъздаде само фрагменти от своя съвкупен живот. Натуралистическата идея за еволюцията не му позволява да гледа на този „свръхчовек“ като на духовно господстващо начало в рамките на сетивно-физическото, а като на нещо, формиращо се чрез чисто природния процес на еволюция. Както човекът се е развил от животното, така от човека ще еволюира „свръхчовекът“. Естественонаучните възгледи отклоняват погледа на Ницше от „духовния човек“ в „природния човек“ и го заслепяват с един по-висш природен човек.“

Рудолф Щайнер, „Моят жизнен път“, гл. XVIII.

Няма коментари:

Публикуване на коментар