„Философията днес работи само върху главата, само върху мисленето. Причината, по която толкова много хора избягват философията е, че те не обичат мисленето. Те нямат желание да го изучават. Старата философия, когато се възприемаше в човешкото сърце, все още можеше, поради своята огромна, даваща живот сила, да засили съществуващите дарове в човека за пророчества. Платоновата философия, а и Аристотеловата, все още имаха това въздействие.“
„Когато четем Платон чувстваме как неговата философия обхваща
цялата личност. Когато обаче идваме до Аристотел усещаме, че имаме работа с
академична научна философия. За да разберем Платон, необходимо е повече
проникновение, отколкото имат на разположение съвременните философи. По тази
причина има пропаст между Платон и Аристотел. Аристотел е вече учен в
съвременен смисъл. Платон е последният философ в старогръцки смисъл, той е
философът, чиито понятия са наситени все още до известна степен с живот.
Дотогава, докато една такава философия съществува, връзката с духовния свят не
е скъсана и наистина тя продължи дълго време, фактически до Средновековието.“
Рудолф Щайнер, GA 254, 10.10.1915
* * *
„Едва ли можем да говорим за философи
в епохата преди древните гърци, можем най-много да говорим за една подготовка
на мисленето. Ето защо историята на философията започва с Талес. Едва
след Гръко-латинската епоха започва
научното мислене. Интелектуалното мислене се явява едва около 16-то столетие
на нашата ера. Оттук и големия прогрес на естествените науки, при който
всяко чувство, всяко вълнение е изключено от мисловната работа. И в нашата
епоха хората обичат така особено много науката, защото в нея мисленето
не е пропито с душевни вълнения, с чувства. Нашата наука е безчувствена
и търси своя напредък в това да не чувства нищо. Горко на този, който
при един лабораторен експеримент би искал да чувства нещо.
Следващата епоха, която ще дойде
след нашата, ще бъде вече по-духовна. Тогава и при науката ще вземат
участие чувствата. Ако тогава някой трябва да държи изпит и да бъде допуснат
до науката, ще бъде необходимо да може да чувства светлината, която
стои зад всички неща, да чувства духовния свят, който е в началото на
всичко. Тогава изпитната оценка на научната работа ще се състои в това
да се провери дали при изпита човек може да развие достатъчно душевни
вълнения, достатъчно чувства, иначе той ще пропадне на изпита. Той може
да знае много, но ако няма правилните чувства, не ще може да вземе
изпита. Това може да звучи наистина много странно, но въпреки това ще стане
така, че лабораторната маса ще бъде издигната в олтар.“
Рудолф Щайнер, GA 130, 04.11.1911