1 февруари 2023 г.

Георг Кантор и Рудолф Щайнер


Интерес представлява срещата и кореспонденцията между великия математик Георг Кантор (1845–1918) и Рудолф Щайнер.

Кантор е един от най-великите математици в историята, създател на теорията на множествата, на теорията за трансфинитните числа и др. Личност с новаторско и нестандартно мислене, чието име всеки, който се занимава с математика, логика и фрактали, познава. Но не математиката е повод за тяхната среща, а… Шекспир.

Както други известни личности, Кантор също се е вълнувал от въпроса кой всъщност е бил Уилям Шекспир и имал ли е връзка с философа Франсис Бейкън, както смятат някои. Той е правел изследвания по този въпрос и е искал да сподели публично своето мнение, но не е намирал трибуна, от която да го стори. Точно за това обаче му помага Рудолф Щайнер, който е бил главен редактор на академичното списание Magazin fur Litteratur.

На 1 февруари 1900 г. Кантор се среща с Щайнер и ето какво пише той на сина си:

В продължение на 10 години Щайнер работи във Ваймар като съредактор на новото издание на творбите на Гьоте – по-специално естественонаучната част. По професия е научен изследовател и философ. И точно като Хусерл, по отношение на математиката, Щайнер започва с физика и сега е станал философ и литератор.

Аз го посетих днес във Фриденау, той е млад мъж на около 37 години. Но основното: Той е независим от управляващата клика, а що се отнася до проблема с Шекспир, той е на моя страна и най-важното е, че с удоволствие прие моите есета за своето списание. […]

Много съм щастлив, че открих д-р Щайнер, прекрасен човек, фина душа, благороден характер...“

И така, в брой 8 на списанието, през 1900 г. излиза статията на Кантор със заглавие: „Шекспирология и Бейкънизъм: Историко-критически приноси към решаването на Шекспировия проблем“.

Според информацията, това е единствената статия на Кантор по този въпрос.

Що се отнася до мнението на Щайнер по темата за Шекспир и Бейкън, няма категорично становище, нито е разяснявал този въпрос, вероятно го е считал за несъществен, измислен или е имало някакви езотерични особености, които не е можело да се дискутират.

Кантор и Щайнер разменят само няколко писма в този период и по този повод, и нямат повече комуникация помежду си. В писмо от 7 февруари 1900 г. Кантор пише на Щайнер, че са му дали неговата книга за Ницше, към която той е изпитал голям интерес.

Източник: Renatus Ziegler – Georg Kantor and Rudolf Steiner.

22 януари 2023 г.

Библиотеката на Рудолф Щайнер


Рудолф Щайнер е имал огромна лична библиотека, която днес е запазена в сградата на Rudolf Steiner Archive в Дорнах, Швейцария. Тя съдържа приблизително 9400 тома, според официалната информация. Събирани са от него в продължение на повече от 50 години.

Те са разпределени по теми: география, Гьоте, изкуство, история, литература, математика, медицина, музика, окултизъм, педагогика, право, природни науки, речници, театър, философия, теология и др. На много от техните страници има оставени от Щайнер коментари, бележки или прегънати горни ъгли.


От тези книги около 90 процента са на немски език. Общо 327 книги са на английски език, а други са на френски, италиански, шведски, латински, санскрит и др. От тези 327 книги на английски език, 50 процента, или общо 167 книги, са на теософска тематика. Останалите са за религия, социални науки, философия, природни науки, история, изкуство и 11 от тях са антропософски преводи на английски език.

През целия си живот Щайнер не е спирал да чете и да купува книги, включително и в последните месеци от живота си, когато е бил на легло. Той е следял цялото тогавашно книгоиздаване и всички книги, които са излизали и са го интересували, основно писани или преведени на немски език. Много пъти е поръчвал на някой друг да му купи от някоя книжарница избрани от него книги. Много пъти другите са му купували различни книги, които са му носили и подарявали. Щайнер е бил страстен библиофил и дори когато е пътувал във влака за някоя лекция е четял и прелиствал подбрани от него книги.

Източници:

John Paull – The Library of Rudolf Steiner: The Books in English
Rudolf Steiner Archive – Our Records

25 декември 2022 г.

Рудолф Щайнер – Коледно настроение


РУДОЛФ ЩАЙНЕР – КОЛЕДНО НАСТРОЕНИЕ

Аз чувствам като от магия освободено
Детето на Духа в лоното душевно,
в сияйна светлина сърдечна
То породи святото Световно Слово,
небесния плод на надеждата,
ликуващо израстващ в световете далечни
от моята положена в Бога Същност.

(Превод: Деян Пенчев, 24.12.2019)

* * *

Weihe-Nacht-Stimmung

Ich fühle wie entzaubert
Das Geisteskind im Seelenschoβ;
Es hat in Herzenshelligkeit
Gezeugt das heilige Weltenwort
Der Hoffnung Himmelsfrucht,
Die jubelnd wӓchst in Weltenfernen
Aus meines Wesens Gottesgrund.

Рудолф Щайнер – Коледа (Отразява се в окото на душата)


РУДОЛФ ЩАЙНЕР –
КОЛЕДА


Отразява се в окото на душата
световната светлина на надеждата,
мъдростта, идваща от Духа,
в човешките сърца говори:
вечната любов на Отца
изпрати Сина на Земята,
изпълнен с милост човешките пътеки
с небесната виделина да дарява.

26.12.1914, Дорнах

(Превод: Деян Пенчев, 26.12.2019)

* * *

Im Seelenaug sich spiegelt
Der Welten Hoffnungslicht,
Dem Geist ergebne Weisheit
Im Menschenherzen spricht:
Des Vaters ew'ge Liebe
Den Sohn der Erde sendet,
Der gnadevoll dem Menschenpfade
Die Himmelshelle spendet.

26. Dezember 1914

Рудолф Щайнер – Коледа (В дълбините на човешката душа)


РУДОЛФ ЩАЙНЕР – КОЛЕДА

В дълбините на човешката душа
живее Слънчевия Дух победоносно,
силите правдиви на ума
да го разпознаят могат
в зимния живот отвътре
и в зова сърдечен за надежда:
Той вижда Слънчево-духовната победа
в коледната благодатна светлина
като символ на най-висшия живот
в зимната дълбока нощ.

23.12.1913

(Превод: Деян Пенчев, 25.12.2019)

* * *

In des Menschen Seelengründen
Lebt die Geistes-Sonne siegessicher;
Des Gemütes rechte Kräfte,
Sie vermögen sie zu ahnen
In des Innern Winterleben,
Und des Herzens Hoffnungstrieb:
Er erschaut den Sonnen-Geistes-Sieg
In dem Weihnacht-Segenslichte,
Als dem Sinnbild höchsten Lebens
In des Winters tiefer Nacht.

23. Dezember 1913