21 август 2019 г.

Рудолф Щайнер за педагогиката

„Социалният напредък е възможен, само ако възпитанието бъде поставено на здрава основа.“

„Вие няма да станете добри възпитатели и преподаватели, ако обръщате внимание на това, което вършите, а пренебрегвате това, което сте.“

Вие просто разрушавате детската душа, когато вкарвате готови умозаключения в паметта на детето. На първо време трябва да правите всичко възможно, за да не измъчвате децата като обременявате тяхната памет с готови умозаключения.“

Неправилно е да храним децата с продукти, богати на мазнини. В този случай мазнините преграждат пътя на духовно-душевния поток към главата и тя остава празна. Нещата се свеждат до това, да развием необходимия усет и така да поставим детето в неговата социална среда, че то да не затлъстее. В зряла възраст затлъстяването зависи от много други обстоятелства, обаче в ранните детски години нека да имаме предвид, че слабите деца са предразположени към затлъстяване през следващите години – нещо, срещу което трябва да се борим с помощта на правилното хранене.“

„Дълбоко в себе си детето знае: Светът е морален! Светът е красив! Светът е истинен!“ 

„Повечето грешки в областта на възпитанието се дължат на незнание.“

„В по-новата духовна култура на човечеството се вмъкват всевъзможни погрешни елементи и това се отразява най-силно в областта на педагогиката. Ето защо трябва да се стремим да заместваме погрешните понятия с ясни и точни понятия. Едва тогава ще сме в състояние да възпитаваме децата по правилен начин.“

„Общото човекознание като основа на педагогиката“, GA 293

* * *

„Днес по улиците бродят голям брой разстроени човешки души, човешки души, които са проблематични; те съвсем не знаят как да подхванат живота си. И непрекъснато питат: Какво да направя? Какво иска животът от мен? Те непрекъснато започват едно или друго, обаче нищо не ги задоволява. Проблематичните личности ще стават все повече и повече. На какво се дължи това? То се дължи на недостатъци в нашата възпитателна система. 

Днес ние не пробуждаме в нашите деца онези сили, които ще им дават сигурност и опора в живота. А един човек става силен, защото до 7-та си година е бил добър подражател, става силен, защото до 14-тата си година е следвал един достоен авторитет, става силен, защото до 21-та си година се е научил да развива любовта по правилен начин; в по-късна възраст тези качества вече не подлежат на развитие.

Това, което липсва на човека поради недоразвитите му сили в детските и юношеските години, по-късно го превръща в проблематична личност.

Ако наистина искаме да работим върху социалния облик на бъдещето, ние трябва да започнем именно с възпитанието на човека. […]

Ние сме длъжни основно да променим нашите принципи във възпитанието.

„Валдорфската педагогика“, GA 296, 10 август 1919